30 dic 2023, 9:52

Спасение

  Poesía
716 1 0

В момент на отчаяние, 

без никаква надежда за спасение.

Не мога да дишам, 

сърцето ми отказва да тупти.

Душата ми, крещи колко много я боли.

В душата ми, буря се върти 

и вятъра вие свободно.

 

Но ето, че внезапно ти се появи

и някак всичко в мен се промени.

И след толкова безсънни нощи, 

в които бях обляна в сълзи,

с душа потънала в мрак и сред тъмни вълни,

най накрая бях в ръцете на спасението.

 

Потърсих в себе си смисълът дълбок.

В сърцето ми ти си като светлина,

смисълът ми ,в живота път вдъхновен.

С вяра в себе си и в съдбата скрита, 

ти ме хвана за ръката и поведе ме напред.

 

И аз реших заради теб да продължа,

колкото и трудно да става.

За което ти благодаря,

че ми показа светлината и

реши никога да не ми пуснеш ръката. 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Евтимова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...