30 dic 2023, 9:52

Спасение

  Poesía
717 1 0

В момент на отчаяние, 

без никаква надежда за спасение.

Не мога да дишам, 

сърцето ми отказва да тупти.

Душата ми, крещи колко много я боли.

В душата ми, буря се върти 

и вятъра вие свободно.

 

Но ето, че внезапно ти се появи

и някак всичко в мен се промени.

И след толкова безсънни нощи, 

в които бях обляна в сълзи,

с душа потънала в мрак и сред тъмни вълни,

най накрая бях в ръцете на спасението.

 

Потърсих в себе си смисълът дълбок.

В сърцето ми ти си като светлина,

смисълът ми ,в живота път вдъхновен.

С вяра в себе си и в съдбата скрита, 

ти ме хвана за ръката и поведе ме напред.

 

И аз реших заради теб да продължа,

колкото и трудно да става.

За което ти благодаря,

че ми показа светлината и

реши никога да не ми пуснеш ръката. 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Евтимова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...