В момент на отчаяние, 

без никаква надежда за спасение.

Не мога да дишам, 

сърцето ми отказва да тупти.

Душата ми, крещи колко много я боли.

В душата ми, буря се върти 

и вятъра вие свободно.

Но ето, че внезапно ти се появи

и някак всичко в мен се промени.

И след толкова безсънни нощи, 

в които бях обляна в сълзи,

с душа потънала в мрак и сред тъмни вълни,

най накрая бях в ръцете на спасението.

Потърсих в себе си смисълът дълбок.

В сърцето ми ти си като светлина,

смисълът ми ,в живота път вдъхновен.

С вяра в себе си и в съдбата скрита, 

ти ме хвана за ръката и поведе ме напред.

И аз реших заради теб да продължа,

колкото и трудно да става.

За което ти благодаря,

че ми показа светлината и

реши никога да не ми пуснеш ръката.