30.12.2023 г., 9:52

Спасение

708 1 0

В момент на отчаяние, 

без никаква надежда за спасение.

Не мога да дишам, 

сърцето ми отказва да тупти.

Душата ми, крещи колко много я боли.

В душата ми, буря се върти 

и вятъра вие свободно.

 

Но ето, че внезапно ти се появи

и някак всичко в мен се промени.

И след толкова безсънни нощи, 

в които бях обляна в сълзи,

с душа потънала в мрак и сред тъмни вълни,

най накрая бях в ръцете на спасението.

 

Потърсих в себе си смисълът дълбок.

В сърцето ми ти си като светлина,

смисълът ми ,в живота път вдъхновен.

С вяра в себе си и в съдбата скрита, 

ти ме хвана за ръката и поведе ме напред.

 

И аз реших заради теб да продължа,

колкото и трудно да става.

За което ти благодаря,

че ми показа светлината и

реши никога да не ми пуснеш ръката. 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Евтимова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...