Dec 30, 2023, 9:52 AM

Спасение

  Poetry
711 1 0

В момент на отчаяние, 

без никаква надежда за спасение.

Не мога да дишам, 

сърцето ми отказва да тупти.

Душата ми, крещи колко много я боли.

В душата ми, буря се върти 

и вятъра вие свободно.

 

Но ето, че внезапно ти се появи

и някак всичко в мен се промени.

И след толкова безсънни нощи, 

в които бях обляна в сълзи,

с душа потънала в мрак и сред тъмни вълни,

най накрая бях в ръцете на спасението.

 

Потърсих в себе си смисълът дълбок.

В сърцето ми ти си като светлина,

смисълът ми ,в живота път вдъхновен.

С вяра в себе си и в съдбата скрита, 

ти ме хвана за ръката и поведе ме напред.

 

И аз реших заради теб да продължа,

колкото и трудно да става.

За което ти благодаря,

че ми показа светлината и

реши никога да не ми пуснеш ръката. 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Евтимова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...