25 nov 2012, 16:11

Спасение

  Poesía
654 0 1

                                                           "защо ми е спасение-

                                                             щом няма да те има."

                                                                                   Ал. Горчев

 

Отдавна те няма -

в съня и в живота ми.

Отдавна и спомени нямам.

Сбогуването ни -

дълго и неохотно -

тежък жребий за двама.

 

Всеки по пътя си тръгна.

Нямаше време за драма.

Пуснахме си ръцете на ъгъл.

И гръб си обърнахме. Странно.

Вятър среднощен ни грабна,

пясък в косите изсипа.

Устни солени ни радваха,

с други очи бавно свиквахме.

 

Така и не чухме крясъка

на странната птица в нощта.

 

После август заплака.

И ГИ изтри от света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...