25 nov 2012, 16:11

Спасение

  Poesía
647 0 1

                                                           "защо ми е спасение-

                                                             щом няма да те има."

                                                                                   Ал. Горчев

 

Отдавна те няма -

в съня и в живота ми.

Отдавна и спомени нямам.

Сбогуването ни -

дълго и неохотно -

тежък жребий за двама.

 

Всеки по пътя си тръгна.

Нямаше време за драма.

Пуснахме си ръцете на ъгъл.

И гръб си обърнахме. Странно.

Вятър среднощен ни грабна,

пясък в косите изсипа.

Устни солени ни радваха,

с други очи бавно свиквахме.

 

Така и не чухме крясъка

на странната птица в нощта.

 

После август заплака.

И ГИ изтри от света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...