25.11.2012 г., 16:11

Спасение

649 0 1

                                                           "защо ми е спасение-

                                                             щом няма да те има."

                                                                                   Ал. Горчев

 

Отдавна те няма -

в съня и в живота ми.

Отдавна и спомени нямам.

Сбогуването ни -

дълго и неохотно -

тежък жребий за двама.

 

Всеки по пътя си тръгна.

Нямаше време за драма.

Пуснахме си ръцете на ъгъл.

И гръб си обърнахме. Странно.

Вятър среднощен ни грабна,

пясък в косите изсипа.

Устни солени ни радваха,

с други очи бавно свиквахме.

 

Така и не чухме крясъка

на странната птица в нощта.

 

После август заплака.

И ГИ изтри от света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...