25.11.2012 г., 16:11

Спасение

651 0 1

                                                           "защо ми е спасение-

                                                             щом няма да те има."

                                                                                   Ал. Горчев

 

Отдавна те няма -

в съня и в живота ми.

Отдавна и спомени нямам.

Сбогуването ни -

дълго и неохотно -

тежък жребий за двама.

 

Всеки по пътя си тръгна.

Нямаше време за драма.

Пуснахме си ръцете на ъгъл.

И гръб си обърнахме. Странно.

Вятър среднощен ни грабна,

пясък в косите изсипа.

Устни солени ни радваха,

с други очи бавно свиквахме.

 

Така и не чухме крясъка

на странната птица в нощта.

 

После август заплака.

И ГИ изтри от света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...