25.11.2012 г., 16:11

Спасение

648 0 1

                                                           "защо ми е спасение-

                                                             щом няма да те има."

                                                                                   Ал. Горчев

 

Отдавна те няма -

в съня и в живота ми.

Отдавна и спомени нямам.

Сбогуването ни -

дълго и неохотно -

тежък жребий за двама.

 

Всеки по пътя си тръгна.

Нямаше време за драма.

Пуснахме си ръцете на ъгъл.

И гръб си обърнахме. Странно.

Вятър среднощен ни грабна,

пясък в косите изсипа.

Устни солени ни радваха,

с други очи бавно свиквахме.

 

Така и не чухме крясъка

на странната птица в нощта.

 

После август заплака.

И ГИ изтри от света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...