20 oct 2007, 11:31

Спасение 

  Poesía
589 0 3
Ще постеля пред краката ти черно
и душата със сатен ще наметна,
още помня твоите клетви -
с тях и сълзите помня отровни
и очите ти в мен впити - чаровни.
Ореол на светец и с духа на жребец
със галоп през душата ми мина,
но остави огнена диря.
Пожара от тебе запален - друг изгаси,
спомнях си само твойте предателски очи,
никой не докосна душата ми така,
в нея стражаря си още ти за беда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??