Спасение
Ще постеля пред краката ти черно
и душата със сатен ще наметна,
още помня твоите клетви -
с тях и сълзите помня отровни
и очите ти в мен впити - чаровни.
Ореол на светец и с духа на жребец
със галоп през душата ми мина,
но остави огнена диря.
Пожара от тебе запален - друг изгаси,
спомнях си само твойте предателски очи,
никой не докосна душата ми така,
в нея стражаря си още ти за беда.
Как да те залича!?
И на времето пустото в примката,
чакам да мине, да не боли,
от стария скрин твойта снимка
като сянка след мене върви,
ще изхвърля всички спомени призори,
ще си налея чаша бренди,
на бавни глътки ще отпивам, уви,
ще залича всичко - всички малки следи,
от тебе щом остане само прах,
ще видиш в ъгъла своя крах,
ще поискаш вятъра да влезе,
праха ти да понесе - чак до мойте нозе.
В теб тъжна песен звучи,
отиваш си, а мойта съвест мълчи!
© Радка Иванова All rights reserved.
