Спасение
Неканен гост потропа на вратата
и без да пита влезе и крещи:
- Пусни ме вътре - аз съм Самотата
със теб ще пия!... Сядай и мълчи!...
Небето ли? Не гледай го - далеч е!
Прозорецът ти пречи да си там...
залостен е и... късно ти е вече
за Рая му... виж - Адът е голям!
Хей... ти! Боли ли те? Нима?!
Смутена си и бясна, но защо?
И мене да ме няма, си САМА!
Да пием, всъщност, още по едно...
- Млъкни, - извиках - махай се от тука!
Не искам да те слушам! Онемей!
За тебе не разбра ли, че съм глуха?
Пък ти, ако желаеш, ми се смей!
Погледай ме - прозореца ще счупя
и ти не можеш с нищо да ме спреш!
С живота си небето ще подкупя,
а ти ела... със мене да умреш!...
Ръцете си протегнах през стъклото...
на него, като дреха, висна плът...
... след битката на Злото и Доброто
поех към Рая... ЖИВА, своя път...
След мене с гръм захлопна се вратата
и... цялата във кръв и във сълзù
по стълбите затича Самотата...
Помахах ù... обсипана с` звезди...!
© Дида Христозова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти, Вълшебнико! За мен е чест и удоволствие, че поезията ми те докосва!
-
Още един прекрасен стих,доказващ невероятния талант да докосваш душите и сърцата на хората!...Поклон пред Вълшебството ти Принцесо!
-
Чудесен е!!!
Поздрави, Диде!
(напомни за един мой подобен - http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=44412) -
красота...прегръдка
-
Лирическата ми героиня успя да се спаси от нея, но аз съм в плен на форсмажорни обстоятелства и за сега съм безсилна... Благодаря ви за коментарите! Казват, че винаги има начин да избягаме от Самотата...най-страшно е, обаче, когато сред хората се чувстваме сами...Тогава май и Смъртта не е СПАСЕНИЕ - сами се раждаме на този свят и сами си отиваме от него...Важното е да Обичаме...и да се чувстваме Обичани...Любовта е най-големия враг на Самотата, макар и понякога да вървят една до друга...
-
Хубаво е, че си я прогонила...но не се успокоявай...пак се връща...
Хареса ми твоето спасение, Дида!
Много!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
мъката се връща
в себе си не се побираме
сякаш нищо не разбираме
мислите черни нека изтриваме.......