Спасение
Неканен гост потропа на вратата
и без да пита влезе и крещи:
- Пусни ме вътре - аз съм Самотата
със теб ще пия!... Сядай и мълчи!...
Небето ли? Не гледай го - далеч е!
Прозорецът ти пречи да си там...
залостен е и... късно ти е вече
за Рая му... виж - Адът е голям!
Хей... ти! Боли ли те? Нима?!
Смутена си и бясна, но защо?
И мене да ме няма, си САМА!
Да пием, всъщност, още по едно...
- Млъкни, - извиках - махай се от тука!
Не искам да те слушам! Онемей!
За тебе не разбра ли, че съм глуха?
Пък ти, ако желаеш, ми се смей!
Погледай ме - прозореца ще счупя
и ти не можеш с нищо да ме спреш!
С живота си небето ще подкупя,
а ти ела... със мене да умреш!...
Ръцете си протегнах през стъклото...
на него, като дреха, висна плът...
... след битката на Злото и Доброто
поех към Рая... ЖИВА, своя път...
След мене с гръм захлопна се вратата
и... цялата във кръв и във сълзù
по стълбите затича Самотата...
Помахах ù... обсипана с` звезди...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дида Христозова Всички права запазени
