14 oct 2009, 23:27

Спасение

648 0 3

Вратичка цял живот отворена оставям,

през нея щастие да мине и да оцелее.

В певец безмълвен се превръщам непрестанно,

на песни ветрени  - наум ги пея, за да оживея.

 

Наум щастие самотно диря аз неизживяно,

на уж мамя го с напева свой нечуван, звънък.

Като танцуваща кралица тъй ме вълнува,

като мелодия трепетна, която не претръпва.

 

Харман от житни снопове ще  запостеля

и златно зрънце ще отвея и подиря.

Любов светла в теб от мене ще посея

днес - с любов спасение, за да  преминем.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Вратичка цял живот отворена оставям,

    през нея щастие да мине и да оцелее."
    Надеждата последна оцелява
    защото смисълът е нейде вътре в нея...

    Прегръдки!
  • Щастието не е в самото щастие,а в постигането му...
  • Харман от житни снопове ще запостеля
    и златно зрънце ще отвея и подиря.
    Щедрост и емоционална пълнота в тези красиви стихове! Поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...