Вратичка цял живот отворена оставям,
през нея щастие да мине и да оцелее.
В певец безмълвен се превръщам непрестанно,
на песни ветрени - наум ги пея, за да оживея.
Наум щастие самотно диря аз неизживяно,
на уж мамя го с напева свой нечуван, звънък.
Като танцуваща кралица тъй ме вълнува,
като мелодия трепетна, която не претръпва.
Харман от житни снопове ще запостеля
и златно зрънце ще отвея и подиря.
Любов светла в теб от мене ще посея
днес - с любов спасение, за да преминем.