23 jul 2009, 11:28

Спасение

  Poesía
660 0 7

Презрамих...

одежди на шут.

Избраха ми роля.

Завидна!

Витае викът ми -

нечут!

Сред смях и сълзù -

миг немигнал.

 

На кръста!

До грешник-светец.

Отнеха ми

сетната риза.

Душата ми -

скъсан конец -

психясала болка

изгриза.

 

Сънувам -

летя -

слепешком.

А чайки

кълвяха морето!

Зори!

Накъде -

без подслон?

Удавник -

целунах Небето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми целият ти стих, а цитата - най-много!
    Другия вариант е също много подходящ!
  • Благодаря на всички за топлотата и отношението!
    Доре, на теб - специално, сложила си ми ударението...
    Петя - в първия вариант това, което си си харесала, беше така:
    Психясала болка
    изгриза
    Душата ми -
    скъсан конец.
    Поздрави на всички!
  • Душата ми -
    скъсан конец -
    психясала болка
    изгриза.

    Харесах си го!!!
  • невероятно хубаво...и стил, и чувство...поезия.
  • ...харесах много...Позддрав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...