Спасение

Поэзия

658 0 7

Презрамих...

одежди на шут.

Избраха ми роля.

Завидна!

Витае викът ми -

нечут!

Сред смях и сълзù -

миг немигнал.

На кръста!

До грешник-светец.

Отнеха ми

сетната риза.

Душата ми -

скъсан конец -

психясала болка

изгриза.

Сънувам -

летя -

слепешком.

А чайки

кълвяха морето!

Зори!

Накъде -

без подслон?

Удавник -

целунах Небето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

petinka67 (Петя Кръстева)

Хареса ми целият ти стих, а цитата - най-много!
Другия вариант е също много подходящ!

2009-07-23T13:28:15+03:00
dv5 (Донка Василева)

Благодаря на всички за топлотата и отношението!
Доре, на теб - специално, сложила си ми ударението...
Петя - в първия вариант това, което си си харесала, беше така:
Психясала болка
изгриза
Душата ми -
скъсан конец.
Поздрави на всички!

2009-07-23T13:18:15+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Душата ми -
скъсан конец -
психясала болка
изгриза.

Харесах си го!!!

2009-07-23T11:59:47+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

невероятно хубаво...и стил, и чувство...поезия.

2009-07-23T11:41:33+03:00
Yuleto111 (Юлиана Асенова)

...харесах много...Позддрав!

2009-07-23T11:40:33+03:00