23.07.2009 г., 11:28 ч.

Спасение 

  Поезия
539 0 7

Презрамих...

одежди на шут.

Избраха ми роля.

Завидна!

Витае викът ми -

нечут!

Сред смях и сълзù -

миг немигнал.

 

На кръста!

До грешник-светец.

Отнеха ми

сетната риза.

Душата ми -

скъсан конец -

психясала болка

изгриза.

 

Сънувам -

летя -

слепешком.

А чайки

кълвяха морето!

Зори!

Накъде -

без подслон?

Удавник -

целунах Небето.

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми целият ти стих, а цитата - най-много!
    Другия вариант е също много подходящ!
  • Благодаря на всички за топлотата и отношението!
    Доре, на теб - специално, сложила си ми ударението...
    Петя - в първия вариант това, което си си харесала, беше така:
    Психясала болка
    изгриза
    Душата ми -
    скъсан конец.
    Поздрави на всички!
  • Душата ми -
    скъсан конец -
    психясала болка
    изгриза.

    Харесах си го!!!
  • невероятно хубаво...и стил, и чувство...поезия.
  • ...харесах много...Позддрав!
  • Страхотноооо!
  • странни картини рисуваш. благодаря ти за тях!
Предложения
: ??:??