16 nov 2009, 20:31

Спасение 

  Poesía » De humor
569 0 12

 

 

 

 

Нощта – палач,

надвесена отвсякъде,

обвива ме с дебели пипала.

Озъбена Луна

ме зяпа смахнато

и грош не дава – кучка без душа!

Очите – празни,

гърлото е стегнато.

Следи ме  мътен образ в огледалото.

Ни звук, ни фраза -  

тихо и напрегнато.

Дали е с болка срещата със  Цялото?

Това ли бе?

Дотука? Като песен,

прекъсната от...ама как така?!

 

 

И гръмна гръм!

И подът се разтресе!

И музика квартала ни раздра!

Завръщам се

набързо в хола тесен...

Какъв късмет – съседът се прибра!

 

© Нелиса Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно е!!!
    "Очите – празни,
    гърлото е стегнато" - това е много истинско чувство...и познато!
    Пиши още - пак ще дойда!
    Поздрав и от мен!
  • Фея,
    Белла, права си, може и да съм крала от Агата Кристи - падам си по нейните загадки.
    Адащке, благодаря, но засега само го слушам
    Веси, благодаря, премести се насам
    Анна и Хриси, и аз ви благодаря!!!
  • Страшно оригинален стих! Хареса ми! 6!
  • Благодаря ти за усмивката!
  • Който си има весели съседи, така му разтърсват тъжното! Пък моите едни - в 20 ч. си лягат. И си съзерцавам смахнато луната.
  • Уау !!!
    Пък на мен ми идва да убия моя ! Не за друго,а заради чалгата Останалото бих понесла

    Прекрасно !!
  • Ми да! Кви са тези мрачни мисли Я бягай при съседа на веселба !!!
    Много ми хареса ананел
  • Веси, благодаря ти!
    Жарка, изненадах ли те? Прегръщам те и аз!
    Отровичке, личи си кой си пада по Рей Б.Такава беше идеята - изненадааа
  • И гръмна гръм!
    И подът се разтресе!
    Как само гръмнах рекс в голямата глава!

    Поздрав, развесели ме, може би именно заради тъжно-съзерцателното начало.
  • Неочакван финал...
    Отново оргинален и хубав стих!!!
    Пиши!!!
Propuestas
: ??:??