Спасение
759
0
12
Нощта – палач,
надвесена отвсякъде,
обвива ме с дебели пипала.
Озъбена Луна
ме зяпа смахнато
и грош не дава – кучка без душа!
Очите – празни,
гърлото е стегнато.
Следи ме мътен образ в огледалото.
Ни звук, ни фраза -
тихо и напрегнато.
Дали е с болка срещата със Цялото?
Това ли бе?
Дотука? Като песен,
прекъсната от...ама как така?!
И гръмна гръм!
И подът се разтресе!
И музика квартала ни раздра!
Завръщам се
набързо в хола тесен...
Какъв късмет – съседът се прибра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нелиса Всички права запазени
