Спасение

Nov 16, 2009, 8:31 PM

Poetry » Humour

646 0 12

Нощта – палач,
надвесена отвсякъде,
обвива ме с дебели пипала.
Озъбена Луна
ме зяпа смахнато
и грош не дава – кучка без душа!
Очите – празни,
гърлото е стегнато.
Следи ме мътен образ в огледалото.
Ни звук, ни фраза -
тихо и напрегнато.
Дали е с болка срещата със Цялото? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Спасение

Want to read more?

Random works