Fallen (Момиченце)
4 35
17 abr 2005, 11:17

Спасение 

  Poesía
1675 0 7

Спаси ме !

Отведи ме далеч от луминисцентните светлини,

които бъркат грубо в здрача на душата ми.

Спаси ме от усещането, че падам

в някаква отлъчена от света бездна ,

на дъното на която ме чака дяволът:

от нараняващата музика на пианото,

впита като железни зъби в сърцето ми.

Хвани ръката ми , нека избягаме

от зловещо надвисналия небесен свод,

от злобно смеещите се звезди,

от хапливите намеци на околните .

Да се скрием в някой нощен парк

с черномастилен цвят, да се скрием

от крадливите подмятания,

от самотните далечни погледи,

от чувството, че нищо не е вечно –

(направи така, че да бъде!).

Хвани лицето ми в двете си ръце ,

въпреки че не го виждаш,

и ми дай още веднъж вярата,

че съзнанието ми  на свободен човек

може да се спаси…

© Момиченце Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това не е зле, хич даже!!
  • И аз много те обичкам , слънце , и ми липсват много разговорите ни за "живота , вселената и всичко останало " ЦУНК !
  • Даде ми отново повод да ти кажа, че много те обичкам. Невероятно е това, което прочетох отново. Благодаря ти.
  • Страхотно е..."че нищо не е вечно " .. а това дали е така.. От мен 6
  • Казано от теб значи наистина много !
  • Много добър текст!Поздравления и благодаря...Аз така си благодаря.
  • Хубаво е..харесва ми!
Propuestas
: ??:??