17.04.2005 г., 11:17

Спасение

2K 0 7

Спаси ме !

Отведи ме далеч от луминисцентните светлини,

които бъркат грубо в здрача на душата ми.

Спаси ме от усещането, че падам

в някаква отлъчена от света бездна ,

на дъното на която ме чака дяволът:

от нараняващата музика на пианото,

впита като железни зъби в сърцето ми.

Хвани ръката ми , нека избягаме

от зловещо надвисналия небесен свод,

от злобно смеещите се звезди,

от хапливите намеци на околните .

Да се скрием в някой нощен парк

с черномастилен цвят, да се скрием

от крадливите подмятания,

от самотните далечни погледи,

от чувството, че нищо не е вечно –

(направи така, че да бъде!).

Хвани лицето ми в двете си ръце ,

въпреки че не го виждаш,

и ми дай още веднъж вярата,

че съзнанието ми  на свободен човек

може да се спаси…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момиченце Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това не е зле, хич даже!!
  • И аз много те обичкам , слънце , и ми липсват много разговорите ни за "живота , вселената и всичко останало " ЦУНК !
  • Даде ми отново повод да ти кажа, че много те обичкам. Невероятно е това, което прочетох отново. Благодаря ти.
  • Страхотно е..."че нищо не е вечно " .. а това дали е така.. От мен 6
  • Казано от теб значи наистина много !

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...