28 oct 2012, 20:43

Спасение на тялото и на душата 

  Poesía » Otra
817 0 5
Нае телохранител - неотклонно
да бди над натежалото му тяло –
пресукал смок, загнездил се във стомна,
в която вятър вие на умряло.
Но често мисли си, докато нощем
на лунна светлина брои жълтици:
- Спасих си тялото, а нямам още
гард – да спаси горката ми душица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Виденов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??