Oct 28, 2012, 8:43 PM

Спасение на тялото и на душата 

  Poetry » Other
670 0 5

Нае телохранител - неотклонно
да бди над натежалото му тяло –
пресукал смок, загнездил се във стомна,
в която вятър вие на умряло.

Но често мисли си, докато нощем
на лунна светлина брои жълтици:
- Спасих си тялото, а нямам още
гард – да спаси горката ми душица.

© Владимир Виденов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??