19 feb 2013, 13:07  

Спаси ме 

  Poesía » De amor
963 0 16

Спаси ме някъде, където

морето няма свое име,

а пясъкът е пълен с думи,

изгубени от боговете.

 

Спаси ме някога, когато

във лято ме завеят зими,

а въздухът е пълен с рими,

пробудени във цвят-мушкато.

 

Спаси ме като дъжд земята,

богато раждаща сезони...

Там някъде - в онези клони -

в гнездо от някъде - когато.

© Владимир Владимиров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??