Търсещия (Владимир Владимиров)
43 592
19.02.2013 г., 13:07 ч.  

Спаси ме 

  Поезия » Любовна
860 0 16

Спаси ме някъде, където

морето няма свое име,

а пясъкът е пълен с думи,

изгубени от боговете.

 

Спаси ме някога, когато

във лято ме завеят зими,

а въздухът е пълен с рими,

пробудени във цвят-мушкато.

 

Спаси ме като дъжд земята,

богато раждаща сезони...

Там някъде - в онези клони -

в гнездо от някъде - когато.

© Владимир Владимиров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??