Спаси ме някъде, където
морето няма свое име,
а пясъкът е пълен с думи,
изгубени от боговете.
Спаси ме някога, когато
във лято ме завеят зими,
а въздухът е пълен с рими,
пробудени във цвят-мушкато.
Спаси ме като дъжд земята,
богато раждаща сезони...
Там някъде - в онези клони -
в гнездо от някъде - когато.
© Владимир Владимиров All rights reserved.