Feb 19, 2013, 1:07 PM  

Спаси ме 

  Poetry » Love
962 0 16

Спаси ме някъде, където

морето няма свое име,

а пясъкът е пълен с думи,

изгубени от боговете.

 

Спаси ме някога, когато

във лято ме завеят зими,

а въздухът е пълен с рими,

пробудени във цвят-мушкато.

 

Спаси ме като дъжд земята,

богато раждаща сезони...

Там някъде - в онези клони -

в гнездо от някъде - когато.

© Владимир Владимиров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??