13 ago 2009, 15:43

Спаси ме 

  Poesía » Filosófica
861 0 11

Когато от болка душата ми плаче,
от много обиди сърцето кърви...
Предателства тежки със себе си влача...
Очите пресъхват... от много сълзи.
Когато денят ми се вижда безкраен,
излишна се чувствам и всичко крещи,
когато нощта се изпълва с кошмари,
тогава ела!! И от мен ме спаси!
Остави ме да чупя, да викам, да плача...
Духът ми да стане пречистен и нов...
И пак научи ме отново да крача
изпълнена с вяра... надежда... любов!!

© Паула Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??