Aug 13, 2009, 3:43 PM

Спаси ме 

  Poetry » Phylosophy
859 0 11

Когато от болка душата ми плаче,
от много обиди сърцето кърви...
Предателства тежки със себе си влача...
Очите пресъхват... от много сълзи.
Когато денят ми се вижда безкраен,
излишна се чувствам и всичко крещи,
когато нощта се изпълва с кошмари,
тогава ела!! И от мен ме спаси!
Остави ме да чупя, да викам, да плача...
Духът ми да стане пречистен и нов...
И пак научи ме отново да крача
изпълнена с вяра... надежда... любов!!

© Паула Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??