Когато от болка душата ми плаче,
от много обиди сърцето кърви...
Предателства тежки със себе си влача...
Очите пресъхват... от много сълзи.
Когато денят ми се вижда безкраен,
излишна се чувствам и всичко крещи,
когато нощта се изпълва с кошмари,
тогава ела!! И от мен ме спаси!
Остави ме да чупя, да викам, да плача...
Духът ми да стане пречистен и нов...
И пак научи ме отново да крача
изпълнена с вяра... надежда... любов!!