Спаси ме... спаси ме от самата мен...
Отчаяна, срината, с коси разпилени,
в огромната болка търся спасение,
пак с ножа в ръка, с очи насълзени,
към живота посягам, без страх, в преклонение...
Сълзи, тъга, безбожна агония,
в душата празна пак се преплитат,
на живота гледам наивно, с ирония
и от него в смъртта аз политам...
Тъмна, окаяна стая, мрачен, безрадостен ден,
спринцовка и мъничка стъпка...
Спаси ме! Зова те! Спаси ме от мен! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse