18 мая 2007 г., 22:25

Спаси ме... спаси ме от самата мен

920 0 6
 

                       Спаси ме... спаси ме от самата мен...


Отчаяна, срината, с коси разпилени,

в огромната болка търся спасение,

пак с ножа в ръка, с очи насълзени,

към живота посягам, без страх, в преклонение...


Сълзи, тъга, безбожна агония,

в душата празна пак се преплитат,

на живота гледам наивно, с ирония

и от него в смъртта аз политам...


Тъмна, окаяна стая, мрачен, безрадостен ден,

спринцовка и мъничка стъпка...

Спаси ме! Зова те! Спаси ме от мен!

Спаси ме от тази постъпка...


Остава ми малко, а ти си студен,

за мен си последна надежда.

Спаси ме, любими, спаси ме от мен!

Примирам в ръцете ти... веч не поглеждам...


Спаси ме, спаси ме от самата мен,

запази в мене всички мечти,

не допускай да легна във гроба студен,

да загаснат живите още очи...


Спаси ме, спаси ме от мен самата,

спаси ме от черния ден,

дори да изгарям пак в самотата,

аз пак теб сънувам във зрачния плен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нямам думи,с които да изразя какво чувствам вмомента,но наистина чувството е много особено и приятно.Наистина съм на 13 и не сте първият,който се съмнява в това.Но не виждам нищо странно ,когато един човек на 13 може да изразява чувствата си по такъв начин,другите някак не го възприемат.Не знам.Но ви благодаря!
  • Искам да кажа само две неща!
    Първото е лично - Ако наистина си на такава възраст - НЕ СПИРАЙ ДА ТВОРИШ! Защото ти не пишеш! И много по-възрастни пишат не просто неграмотно, но и е безмислено! А ти ТВОРИШ! Минала си под дъгата!
    Второто е към Админа и всички останали създатели на сайта: Вече 1-2 пъти по друг повод казах, че този сайт е едно БУДИТЕЛСКО ДЕЛО! И фактът, че това момиче на тази възраст има възможност да показва на света своето творчество, а и не само тя, но още поне 6-7 много млади хора, (няма умишлено да посочвам имената) е поредното доказателство за моето твърдение!
  • Мисля,че сте права...този стих съчетава най-мрачната моя страна,но извън това,наистина не всичко е толкова подтискащо...Благодаря за коментара.
  • Стихът ти ме трогна.
    И аз някога молех смъртта да ме вземе.
    Но днес я моля да ме пощади,защото искам да изживея всички щастливи мигове,които живота ми подари.
    Имай вяра и търпение.
    Повярвай ми!!!Не всичко е толкова черно,колкото изглежда.
  • Тъжен е стиха ти... затрогващ!
    Поздрав!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...