18 jun 2009, 16:28

Спаси ме, стих...

  Poesía
1K 0 29

 

Спаси ме, стих.

Подай ръце от рими

и болката ми нежно прегърни.

Ранените мечти пак превържи ми

и, моля те, до мене остани.

 

Страхът ми заключи

със седем ключа

в тъмницата на моите илюзии

и помогни ми да науча

най-трудния урок на бъдещето...

 

И  по пътеките

на Божията воля,

под сенките на дъхави сълзи,

до срутения храм на моите молитви

ме заведи... И  пак го издигни!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...