18 jun 2009, 16:28

Спаси ме, стих...

  Poesía
1K 0 29

 

Спаси ме, стих.

Подай ръце от рими

и болката ми нежно прегърни.

Ранените мечти пак превържи ми

и, моля те, до мене остани.

 

Страхът ми заключи

със седем ключа

в тъмницата на моите илюзии

и помогни ми да науча

най-трудния урок на бъдещето...

 

И  по пътеките

на Божията воля,

под сенките на дъхави сълзи,

до срутения храм на моите молитви

ме заведи... И  пак го издигни!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...