18.06.2009 г., 16:28

Спаси ме, стих...

1K 0 29

 

Спаси ме, стих.

Подай ръце от рими

и болката ми нежно прегърни.

Ранените мечти пак превържи ми

и, моля те, до мене остани.

 

Страхът ми заключи

със седем ключа

в тъмницата на моите илюзии

и помогни ми да науча

най-трудния урок на бъдещето...

 

И  по пътеките

на Божията воля,

под сенките на дъхави сълзи,

до срутения храм на моите молитви

ме заведи... И  пак го издигни!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...