18.06.2009 г., 16:28

Спаси ме, стих...

1K 0 29

 

Спаси ме, стих.

Подай ръце от рими

и болката ми нежно прегърни.

Ранените мечти пак превържи ми

и, моля те, до мене остани.

 

Страхът ми заключи

със седем ключа

в тъмницата на моите илюзии

и помогни ми да науча

най-трудния урок на бъдещето...

 

И  по пътеките

на Божията воля,

под сенките на дъхави сълзи,

до срутения храм на моите молитви

ме заведи... И  пак го издигни!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...