Спаси ме, стих.
Подай ръце от рими
и болката ми нежно прегърни.
Ранените мечти пак превържи ми
и, моля те, до мене остани.
Страхът ми заключи
със седем ключа
в тъмницата на моите илюзии
и помогни ми да науча
най-трудния урок на бъдещето...
И по пътеките
на Божията воля,
под сенките на дъхави сълзи,
до срутения храм на моите молитви
ме заведи... И пак го издигни!!!
© Веселка Стойнева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прекрасно е....