Спаси ме, стих.
Подай ръце от рими
и болката ми нежно прегърни.
Ранените мечти пак превържи ми
и, моля те, до мене остани.
Страхът ми заключи
със седем ключа
в тъмницата на моите илюзии
и помогни ми да науча
най-трудния урок на бъдещето...
И по пътеките
на Божията воля,
под сенките на дъхави сълзи,
до срутения храм на моите молитви
ме заведи... И пак го издигни!!!
© Веселка Стойнева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прекрасно е....