В живота трябва, мисля, своя път да преполовиш,
тогава чувствата и мислите са някак други,
откриваш красотата всеки миг,
оцениш сътвореното от други.
И сякаш чакала душата е мига,
в който може да лети на воля,
с мечти да окрили живота наш,
неповторимостта на всеки миг да оцени.
Неповторим е всеки ден за нас,
макар че се повтарят часовете,
но знаем ние миговете наши ще са други,
не ще се върне времето за нас,
не ще повторим дните отлетели.
Затуй с благодарност трябва да приемем
тез мигове, що отредени са за нас,
да пълним шепи с радост от живота,
с усмивка да посрещнем бъдещите дни.
Да, грижите са много, понякога непоносими,
борба за хляб и сигурност е всеки ден,
но туй не означава да забравим ние
тез, що мълчешком понасят ги с нас.
Аз вярвам в истинската обич,
с годините тя помъдрява и става все по-ценна,
като светлинен лъч изпълва нашия живот,
придава смисъл на борбата
по пътя ти да продължиш напред.
Това, което минало е, няма да се върне,
дори прекрасно то да е било,
не виждам смисъл назад аз да се връщам,
нещата трябва да се случват тук и сега.
Светът променя се и с него ние,
и трябва всеки божи ден
да мислим, любим и живеем
в обвързаност с бъдещите дни.
И нека нивга не забравим,
че ни е даден този шанс,
да бъдем тук и вярата да съхраним,
че любовта е тази, която ще спаси света…
© Росица Todos los derechos reservados