25 окт. 2011 г., 16:14

Спасителката на света

832 0 1

В живота трябва, мисля, своя път да преполовиш,

тогава чувствата и мислите са някак други,

откриваш красотата всеки миг,

оцениш сътвореното от други.

 

И сякаш чакала душата е мига,

в който може да лети на воля,

с мечти да окрили живота наш,

неповторимостта на всеки миг да оцени.

 

Неповторим е всеки ден за нас,

макар че се повтарят часовете,

но знаем ние миговете наши ще са други,

не ще се върне времето за нас,

не ще повторим дните отлетели.

 

Затуй с благодарност трябва да приемем

тез мигове, що отредени са за нас,

да пълним шепи с радост от живота,

с усмивка да посрещнем бъдещите дни.

 

Да, грижите са много, понякога непоносими,

борба за хляб и сигурност е всеки ден,

но туй не означава да забравим ние

тез, що мълчешком понасят ги с нас.

 

Аз вярвам в истинската обич,

с годините тя помъдрява и става все по-ценна,

като светлинен лъч изпълва нашия живот,

придава смисъл на борбата

по пътя ти да продължиш напред.

 

Това, което минало е, няма да се върне,

дори прекрасно то да е било,

не виждам смисъл назад аз да се връщам,

нещата трябва да се случват тук и сега.

 

Светът променя се и с него ние,

и трябва всеки божи ден

да мислим, любим и живеем

в обвързаност с бъдещите дни.

 

И нека нивга не забравим,

че ни е даден този шанс,

да бъдем тук и вярата да съхраним,

че любовта е тази, която ще спаси света…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да...силата на любовта е наистина нещо голямо и красиво. Браво!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...