Всички сме клоуни в своя спектакъл,

но когато той свърши няма да ни навести ни враг, ни приятел.

Когато завесите паднат, аплодисментите стихнат,

в смях гръмогласен боговете ще прихнат.

Ах, колко сме жалки, колко сами,

защо не можем да се погледнем отстрани?

Заблудени в своето величие стоим,

в тъмнината на сляпо вървим.

Ръцете ни са целите в катран,

а аз държа надежда в мойта малка длан.

Никой обаче не ми я иска,

да, душата ми е черна, но надеждата е още чиста.

Сами се ранихме, сами се убихме,

каквото било, било, всичко изтрихме.

Остана ни само вината, нашата сладка вина,

в нейните нежни ръце аз ще се хвъря сама.