Спектакъл
Всички сме клоуни в своя спектакъл,
но когато той свърши няма да ни навести ни враг, ни приятел.
Когато завесите паднат, аплодисментите стихнат,
в смях гръмогласен боговете ще прихнат.
Ах, колко сме жалки, колко сами,
защо не можем да се погледнем отстрани?
Заблудени в своето величие стоим,
в тъмнината на сляпо вървим.
Ръцете ни са целите в катран,
а аз държа надежда в мойта малка длан.
Никой обаче не ми я иска,
да, душата ми е черна, но надеждата е още чиста.
Сами се ранихме, сами се убихме,
каквото било, било, всичко изтрихме.
Остана ни само вината, нашата сладка вина,
в нейните нежни ръце аз ще се хвъря сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Elina Все права защищены
