9 abr 2025, 6:02

Спешен случай

  Poesía
233 0 0

С П Е Ш Е Н С Л У Ч А Й

 

Душно е в аптеката,

въпреки климатиците-

опашката е голяма,

а един млад,притеснен господин в края й

от крак на крак нервно пристъпва,

от време на време вдига глава

към високия,белосан таван

и смутено,често се кръсти,

а стаена тревога в очите му,

пристъпва в погледа му на пръсти,

който с надежда е устремен

към заветното,далечно гише

и красноречиво с езика на тялото,

припряно с ритъма на краката му

по тиловете пред него подскача

и умолително им говори,

че в беда голяма попаднал е

и О,чудо-дали от шума на краката му

или от Енергията излъчена от очите,

една след друга главите обръщат се

и по силата на непринудена,

импровизирана,сенергична интуиция

очите им,погледа му срещнали,

нямо,с тревога,сякаш го питат;

"Голям ли е проблемът ви господине?",

а той с благодарност прочел

на очите им втренчени въпроса,

за състоянието му плачевно,

на тяхното нямо КАК-ЗАЩО,

отговаря с глас отчаян,но миловиден;

"Очаква ме човек с нужда от помощ,

който в момента е на легло."

Всички трогнати от участта му,

с ръце,жест красноречив,

пълен със съпричастност му правят,

че съгласни са да ги пререди-

той галантно им се покланя

и плавно отправя се към гишето

от душа и сърце благодарен,

усмихнат вече и много щастлив;

"Изобщо,никак няма да ви забавя."

и произнася бързо нетърпеливо

на красавицата с бяла касинка;

-Много ви моля,спешно кажете ми ,

колко ви дължа за един презерватив!-

 

05.04.2025г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...