1 feb 2021, 14:42

Спи, човече!

  Poesía » Civil
720 1 0

Докога, питам аз, ще спиш човече?

Крадат те, лъжат те, а ти не спираш вече

да вярваш на вълци от алчност преяли,

гледаш ги, любуваш им се като на звездни плеяди.

Никой за нищо не ти е длъжен,

камо ли някой доброволно синджира ще ти отвърже.

За свободата твоя сам да се бориш трябва,

бъдещето свое в ръце да вземеш, както нявга

велики българи за свободата живота си дадоха,

защото във васалство да живеят отказаха.

А ти, робе, вечно недоволен на демократична държава,

дремеш и чакаш все някой теб да те оправя.

Плюеш по тези, които сам си избра

и за по-лесно обвиняваш само своята съдба.

Но в съдбата също право на избор има –

дали да си храбър, или – страхлив като за трима.

Продължавай да се мъчиш, о, неразумний юроде,

и надявай се, че и теб някога ще те управляват лъвове.

До тогава обаче продължавай също да търпиш

и моли се душата ти да не умре, докато ти така сладко спиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...