1 feb 2021, 14:42

Спи, човече!

  Poesía » Civil
717 1 0

Докога, питам аз, ще спиш човече?

Крадат те, лъжат те, а ти не спираш вече

да вярваш на вълци от алчност преяли,

гледаш ги, любуваш им се като на звездни плеяди.

Никой за нищо не ти е длъжен,

камо ли някой доброволно синджира ще ти отвърже.

За свободата твоя сам да се бориш трябва,

бъдещето свое в ръце да вземеш, както нявга

велики българи за свободата живота си дадоха,

защото във васалство да живеят отказаха.

А ти, робе, вечно недоволен на демократична държава,

дремеш и чакаш все някой теб да те оправя.

Плюеш по тези, които сам си избра

и за по-лесно обвиняваш само своята съдба.

Но в съдбата също право на избор има –

дали да си храбър, или – страхлив като за трима.

Продължавай да се мъчиш, о, неразумний юроде,

и надявай се, че и теб някога ще те управляват лъвове.

До тогава обаче продължавай също да търпиш

и моли се душата ти да не умре, докато ти така сладко спиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...