Докога, питам аз, ще спиш човече?
Крадат те, лъжат те, а ти не спираш вече
да вярваш на вълци от алчност преяли,
гледаш ги, любуваш им се като на звездни плеяди.
Никой за нищо не ти е длъжен,
камо ли някой доброволно синджира ще ти отвърже.
За свободата твоя сам да се бориш трябва,
бъдещето свое в ръце да вземеш, както нявга
велики българи за свободата живота си дадоха,
защото във васалство да живеят отказаха.
А ти, робе, вечно недоволен на демократична държава,
дремеш и чакаш все някой теб да те оправя.
Плюеш по тези, които сам си избра
и за по-лесно обвиняваш само своята съдба.
Но в съдбата също право на избор има –
дали да си храбър, или – страхлив като за трима.
Продължавай да се мъчиш, о, неразумний юроде,
и надявай се, че и теб някога ще те управляват лъвове.
До тогава обаче продължавай също да търпиш
и моли се душата ти да не умре, докато ти така сладко спиш.
© Ваня Todos los derechos reservados