1.02.2021 г., 14:42

Спи, човече!

713 1 0

Докога, питам аз, ще спиш човече?

Крадат те, лъжат те, а ти не спираш вече

да вярваш на вълци от алчност преяли,

гледаш ги, любуваш им се като на звездни плеяди.

Никой за нищо не ти е длъжен,

камо ли някой доброволно синджира ще ти отвърже.

За свободата твоя сам да се бориш трябва,

бъдещето свое в ръце да вземеш, както нявга

велики българи за свободата живота си дадоха,

защото във васалство да живеят отказаха.

А ти, робе, вечно недоволен на демократична държава,

дремеш и чакаш все някой теб да те оправя.

Плюеш по тези, които сам си избра

и за по-лесно обвиняваш само своята съдба.

Но в съдбата също право на избор има –

дали да си храбър, или – страхлив като за трима.

Продължавай да се мъчиш, о, неразумний юроде,

и надявай се, че и теб някога ще те управляват лъвове.

До тогава обаче продължавай също да търпиш

и моли се душата ти да не умре, докато ти така сладко спиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...