LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
3 jul 2006, 14:47

Спи Дворецът уморен 

  Poesía
627 0 5

Спи Дворецът уморен тъдява,
след прочутата забава.
Ни пчелички,ни мушички
не помръдват-спинкат всички.

Лъки скочи от кревата
и се хвана за главата.
Леле мале,вече стана
три дни спя като заклана.

Мо се връща от морето
ах, притупва ми сърцето.
Няма вече да тъгувам,
но и няма да пирувам./Ужас/

А сега,ще трябва да помисля,
що за хитрост да измисля,
та да няма изненада
и Мо да ми се скара.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Напрегнат бе денят!О,да!
    От слънцето ме чак болеше,
    на ручейче се стичаше потта,
    а аз очаквах първа среща,
    защото не желяех любовта
    да наречеме "просто грешка".
    Поех с душа онази ваза
    в която знаех-не цъфти омраза
  • Гери,Джейни...без паника!
    Благодаря ви!
  • Напрегнат беше онзи ден-
    съдбата сипеше жарава
    в чувствата, бушуващи у мен
    без някакво съмнение да остава:
    на път потеглях след минути,
    но знаех - няма я душата ти гореща
    и думите, от двамата не чути,
    създаваха проблем за новата ни среща.

    Надеждата преливаше в молба-
    единствено, моментно възприятие:
    да спреме негативната делба,
    витаеща над нас като проклятие,
    което ражда бесен егоизъм
    и прави от човека звяр,
    достигащ в Нет-а до цинизъм,
    за който няма под небето цяр.

    Когато любовта сърцето си загуби,
    настъпва на живота края
    и само ако почне пак да люби,
    ще си възвърне прежната омая,
    защото двойният обрат е равен на магия,
    превръщаща душата в притеснена,
    от бликаща от всякъде помия
    с въпрос магията да бъде развалена.

    Затуй с дарената от мене ваза
    любов заложих в сърцето тъжно,
    та цялата напираща омраза
    в купона да почувства що е длъжно
    в мъката си да направи
    и, бродещо все още в тъмнина,
    злокобното си чувство да забрави
    в напиращи от мен талази светлина.
  • Лъки ами сега, как двореца ще изчистиш ти сама?
    Бързай, моля те! Не се бави, Мо се връща,
    всичко в ред ти приведи.
    Аз с какво ли да помогна, като съм така далеч
    а в двореца зная, че цари баркотия от три дни.
    Най-добре му разкажи за събирането наше
    по добре не го лъжи!
    Пък и Мо метла да грабне и пацал му дай дори
    да почисти след купона, той нали е кавалер
    сам с молба да ти помогне от теб Лъки ще измоли...


  • Леле - леле! Ужас - сложен е проблемът -
    да прикриеш или да признаеш - хм - дилема!
    Нямаш време да умуваш дълго, Мо пътува,
    все разбира се, когато някой полудува...
    Ако сетя се за нещо - някакво решение,
    ще ти кажа, Лъки, свойто скромно мнение!
    Ала действай бързо, всеки миг отлита -
    що ще сториш като Мо те пита...
    Ох, горката - не е лесно, зная -
    бляскава идея и късмет ти аз желая!

    Поздравче!
Propuestas
: ??:??