3.07.2006 г., 14:47 ч.
Спи Дворецът уморен
Спи Дворецът уморен тъдява,
след прочутата забава.
Ни пчелички,ни мушички
не помръдват-спинкат всички.
Лъки скочи от кревата
и се хвана за главата.
Леле мале,вече стана
три дни спя като заклана.
Мо се връща от морето
ах, притупва ми сърцето.
Няма вече да тъгувам,
но и няма да пирувам./Ужас/
А сега,ще трябва да помисля,
що за хитрост да измисля,
та да няма изненада
и Мо да ми се скара.
© Росица Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Гери,Джейни...без паника!
Благодаря ви! -
Напрегнат беше онзи ден-
съдбата сипеше жарава
в чувствата, бушуващи у мен
без някакво съмнение да остава:
на път потеглях след минути,
но знаех - няма я душата ти гореща
и думите, от двамата не чути,
създаваха проблем за новата ни среща.
Надеждата преливаше в молба-
единствено, моментно възприятие:
да спреме негативната делба,
витаеща над нас като проклятие,
което ражда бесен егоизъм
и прави от човека звяр,
достигащ в Нет-а до цинизъм,
за който няма под небето цяр.
Когато любовта сърцето си загуби,
настъпва на живота края
и само ако почне пак да люби,
ще си възвърне прежната омая,
защото двойният обрат е равен на магия,
превръщаща душата в притеснена,
от бликаща от всякъде помия
с въпрос магията да бъде развалена.
Затуй с дарената от мене ваза
любов заложих в сърцето тъжно,
та цялата напираща омраза
в купона да почувства що е длъжно
в мъката си да направи
и, бродещо все още в тъмнина,
злокобното си чувство да забрави
в напиращи от мен талази светлина. -
Лъки ами сега, как двореца ще изчистиш ти сама?
Бързай, моля те! Не се бави, Мо се връща,
всичко в ред ти приведи.
Аз с какво ли да помогна, като съм така далеч
а в двореца зная, че цари баркотия от три дни.
Най-добре му разкажи за събирането наше
по добре не го лъжи!
Пък и Мо метла да грабне и пацал му дай дори
да почисти след купона, той нали е кавалер
сам с молба да ти помогне от теб Лъки ще измоли...
-
Леле - леле! Ужас - сложен е проблемът -
да прикриеш или да признаеш - хм - дилема!
Нямаш време да умуваш дълго, Мо пътува,
все разбира се, когато някой полудува...
Ако сетя се за нещо - някакво решение,
ще ти кажа, Лъки, свойто скромно мнение!
Ала действай бързо, всеки миг отлита -
що ще сториш като Мо те пита...
Ох, горката - не е лесно, зная -
бляскава идея и късмет ти аз желая!
Поздравче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
От слънцето ме чак болеше,
на ручейче се стичаше потта,
а аз очаквах първа среща,
защото не желяех любовта
да наречеме "просто грешка".
Поех с душа онази ваза
в която знаех-не цъфти омраза