3.07.2006 г., 14:47

Спи Дворецът уморен

813 0 5

Спи Дворецът уморен тъдява,
след прочутата забава.
Ни пчелички,ни мушички
не помръдват-спинкат всички.

Лъки скочи от кревата
и се хвана за главата.
Леле мале,вече стана
три дни спя като заклана.

Мо се връща от морето
ах, притупва ми сърцето.
Няма вече да тъгувам,
но и няма да пирувам./Ужас/

А сега,ще трябва да помисля,
що за хитрост да измисля,
та да няма изненада
и Мо да ми се скара.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напрегнат бе денят!О,да!
    От слънцето ме чак болеше,
    на ручейче се стичаше потта,
    а аз очаквах първа среща,
    защото не желяех любовта
    да наречеме "просто грешка".
    Поех с душа онази ваза
    в която знаех-не цъфти омраза
  • Гери,Джейни...без паника!
    Благодаря ви!
  • Напрегнат беше онзи ден-
    съдбата сипеше жарава
    в чувствата, бушуващи у мен
    без някакво съмнение да остава:
    на път потеглях след минути,
    но знаех - няма я душата ти гореща
    и думите, от двамата не чути,
    създаваха проблем за новата ни среща.

    Надеждата преливаше в молба-
    единствено, моментно възприятие:
    да спреме негативната делба,
    витаеща над нас като проклятие,
    което ражда бесен егоизъм
    и прави от човека звяр,
    достигащ в Нет-а до цинизъм,
    за който няма под небето цяр.

    Когато любовта сърцето си загуби,
    настъпва на живота края
    и само ако почне пак да люби,
    ще си възвърне прежната омая,
    защото двойният обрат е равен на магия,
    превръщаща душата в притеснена,
    от бликаща от всякъде помия
    с въпрос магията да бъде развалена.

    Затуй с дарената от мене ваза
    любов заложих в сърцето тъжно,
    та цялата напираща омраза
    в купона да почувства що е длъжно
    в мъката си да направи
    и, бродещо все още в тъмнина,
    злокобното си чувство да забрави
    в напиращи от мен талази светлина.
  • Лъки ами сега, как двореца ще изчистиш ти сама?
    Бързай, моля те! Не се бави, Мо се връща,
    всичко в ред ти приведи.
    Аз с какво ли да помогна, като съм така далеч
    а в двореца зная, че цари баркотия от три дни.
    Най-добре му разкажи за събирането наше
    по добре не го лъжи!
    Пък и Мо метла да грабне и пацал му дай дори
    да почисти след купона, той нали е кавалер
    сам с молба да ти помогне от теб Лъки ще измоли...


  • Леле - леле! Ужас - сложен е проблемът -
    да прикриеш или да признаеш - хм - дилема!
    Нямаш време да умуваш дълго, Мо пътува,
    все разбира се, когато някой полудува...
    Ако сетя се за нещо - някакво решение,
    ще ти кажа, Лъки, свойто скромно мнение!
    Ала действай бързо, всеки миг отлита -
    що ще сториш като Мо те пита...
    Ох, горката - не е лесно, зная -
    бляскава идея и късмет ти аз желая!

    Поздравче!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...