Уморена от гняв и обида,
ти заспа, малка моя, сънуваш,
толкоз много ли болка видя,
че проплакваш насън и бълнуваш?
Кой душата ти нежна рани?
Кой ли толкова те е обидил?
Спи сега, малка моя, но помни,
че през ада човешки ще минеш...
Ще те грабне големият свят
с груби лапи - не с майчини длани,
зли огньове край теб ще горят
и ще правят в сърцето ти рани! ...