Спи, малка моя
Уморена от гняв и обида,
ти заспа, малка моя, сънуваш,
толкоз много ли болка видя,
че проплакваш насън и бълнуваш?
Кой душата ти нежна рани?
Кой ли толкова те е обидил?
Спи сега, малка моя, но помни,
че през ада човешки ще минеш...
Ще те грабне големият свят
с груби лапи - не с майчини длани,
зли огньове край теб ще горят
и ще правят в сърцето ти рани!
И ще бяга сънят от очите ти,
ще се случва наяве да плачеш,
укротявай с усмивка сълзите си,
знай, за някого нещо ти зачиш!
Спи сега, малка моя, сънувай -
има време, когато да плачеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дева Тарейн Всички права запазени
