Спи сега, не се събуждай,
положи глава във моя скут
и чудни сънища сънувай,
ще бъда там дори... със теб.
Заспивай, милвам те с ръка,
челото твое е горещо
не мисли за утре ти сега,
спи моя обич ненагледна.
Спокойна съм, така до тебе,
макар за малко да си тук,
потръпвам, цялата треперя
от твойто тяло, не от студ.
Очите затвори си мили,
знам ще дойде сутринта,
а сега целувам те със мигли,
държа те нежно за ръка.
И когато утрото настъпи
ще донесе то мрак за мен,
болката ще ме прегърне...
не искам да настъпва ден!
И ти ли като мен не спиш?
Трудно е очите да затворя.
Питам се, дали ще ми простиш,
ако повече при теб не дойда.
© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados
Поздрав!