Облаци се спускат над града.

Тъмни облаци готови за дъжда.

Трупат се над нас бързо.

Черни облаци в небето посивяло.

Тъжно ни гледат от високо.

Наранени може би дълбоко.

И ето, капват първите капки.

Една от друга така отдалечени.

Но не дъждовни капки са това.

А сълзи вместо слова.

Падат тъй тихо и горчиво.

Но всъщност крещят високо.

Безмилостни мълнии изпращат те.

С надежда някой да ги разбере.

Уморени и все така тъжни.

Изтриват сълзите от очи.

И в миг на илюзии

спира да вали.