Обезумели нощи вият лунатично
и тътрят се след сенки на греха...
Под черна стряха звуци спиритично
вещаят брод през призмена врата...
Мистично е от белези, пришити
на острието по стърнищата в ума.
Окултни са стенанията, скрити
под плаща неразгърнат от вина...
Пълзящо е преливането в писъци
на празните молитви в пустошта...
Завети, предвещани в древни свитъци,
замлъкват там руинно... без следа.
Изсъхналите пясъци погребват
сакрални тайни... криещи страха
от пирови победи, безприсъдни,
обагрили с кръвта си пепелта...
Във нощите прозират отпечатъци,
раздиращи със крясъци плътта...
На минало, родено от придатъци
във паралелно - нереална тишина...
...
© Деси Инджева Todos los derechos reservados