Косите ми обсипани в сребро са вече,
кожата ми набраздена като селски път,
времето на младостта, като вода изтече,
дните ми все още са като пропукан съд.
Колко пътища извървях да те намеря,
вглеждах се във всеки бързащ минувач,
времето във крина исках да премеря,
търсих те от изгрев чак до тъмен здрач.
Дали не съм пропуснала от взиране,
половинката за мене отредена,
животът ми премина във умиране
и тръгвам си от него натъжена... ...