23.01.2009 г., 16:13 ч.

Сплин 

  Поезия » Философска
1364 0 14

 

 

Косите ми обсипани в сребро са вече,

кожата ми набраздена като селски път,

времето на младостта, като вода изтече,

дните ми все още са като пропукан съд.

 

Колко пътища извървях да те намеря,

вглеждах се във всеки бързащ минувач,

времето във крина исках да премеря,

търсих те от изгрев чак до тъмен здрач.

 

Дали не съм пропуснала от взиране,

половинката за мене отредена,

животът ми премина във умиране

и тръгвам си от него натъжена... 

 

 

 

 

  *Сплин в поезията - състояние на меланхолия без определена причина.

  * Сплин-(spleen) гр. пр. = Меланхолия

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А ти явно си Мислещ човек, от онези дето рядко се намират... Бързо ме усети. Контраста дава сили, не разрушава. В живота си е така и аз съм си такава. Радвам се, че те открих
  • Четох го веднага след секретарките! Ти си Човек на контрастите, скъпа! Как още не си станала на пясък? Нали знаеш, топло-студено, топло-студено, имаше скала, няма скала...
  • аре стига.
    к'ви семена в браздите, к'ви 5 леа!
  • Мда-а-а...тогава хубавичка вечер ти желая,мила Ани!
  • Няма ирония, поне аз не съм вложила това в коментара си. Май не те разбрах този път, за което се извинявам. Просто много те харесвам и това беше закачка. Нищо повече
  • Мило Човече,защо ми напомня нещо много особено тая тънка твоя , едвам забележбима ирония,и това г-жо Рот...толкова ми е познато...до болка...
  • Мда-а-а... Г-жо Блак, благодаря! Коментара ви е обратната страна на монетата и придава особен чар на моят стих.
  • Нощта е с цвят на тъмна дреха,

    а дните, празни до бездънност ...

    Все има някаква утеха

    във тихото на дъното!

    Животът е остатъка до утре,

    и сякаш във това е чудото!

    Не вземам нищичко навътре,

    та аз съм жива, и съм хубава!
  • А може би е минал отсереща по другият тротоар докато се разсейваш по.... "витрините" -
  • Я чакай!!!
    Няма предаване!
    Докато сме живи, надеждата е с нас!!!
    Ани!
  • тъжно...и така докосващо...
    и аз като Ниана...пожелавам на лирическата
    младостта и красотата на авторката...с обич, Анна.
  • Ех, това взиране! не само половинката, а и живота си човек може да пропусне с него! Хареса ми!
  • !!! Силно!
  • Понякога пропускаме от взиране...
    Пожелавам на лирическата младостта и
    красотата на авторката!
Предложения
: ??:??