17 ago 2016, 23:16  

Споделена съдба 

  Poesía » Otra
378 3 5

Минават си годините, редят се
зърна от кехлибар като слънца.
Едно до друго, палещи пожари
в живот наречен с радост и тъга.

Но има ли кому да се облегнеш,
и пътят си да крачиш не сама,
умората без болка ще надмогнеш.
Душите в споделена са съдба.

И нищо, че навън вилнеят хали,
вали порой или е жежки пек,
за двама ви са клетвите бокали-
любов що леят, щастие, късмет.

Бъдете! Та дори след сто години 
над вас да грее брачната дъга.
Творете добрини, бъдете здрави!
Приятел да съм ваш, Благодаря!

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Честита 20 годишнина на моите приятели, поетесата  Таня Илиева и нейният съпруг  Илиян!
Щастлива съм да се нарека тяхна приятелка!

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??