Споделена съдба
Минават си годините, редят се
зърна от кехлибар като слънца.
Едно до друго, палещи пожари
в живот наречен с радост и тъга.
Но има ли кому да се облегнеш,
и пътят си да крачиш не сама,
умората без болка ще надмогнеш.
Душите в споделена са съдба.
И нищо, че навън вилнеят хали,
вали порой или е жежки пек,
за двама ви са клетвите бокали-
любов що леят, щастие, късмет.
Бъдете! Та дори след сто години
над вас да грее брачната дъга.
Творете добрини, бъдете здрави!
Приятел да съм ваш, Благодаря!
© Таня Мезева All rights reserved.
Чудничко
